Полезно за младите: Здравословното хранене не е самоцел, а осъзната нужда

Преди около месец Световната здравна организация /СЗО/ публикува нови насоки, насочени към рязкото нарастване на затлъстяването сред децата и юношите. В тях за пореден път се обръща внимание на здравните системи и медицинските работници, които трябва да осигуряват навременна грижа, основана на научни доказателства и ориентирана към пациента.

През 2024 г. 170 милиона деца и юноши на възраст между  5 и 19 години са страдали от затлъстяване, като случаите в тази възрастова група са се увеличили четирикратно от 1990 г. насам. СЗО за пореден път обръща внимание и посочва, че затлъстяването е хронично, рецидивиращо заболяване, което може да се контролира чрез ефективни грижи. Последиците от него могат да се проявят още в ранна възраст, като увеличават и риска от незаразни заболявания, включително диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.

Здравната организация не препоръчва лечение с медикаменти, както и използването на хирургична интервенция за отслабване, която променя стомаха или храносмилателния тракт. Не се препоръчват и устройства за отслабване /стомашни балони, ленти и пръстени, орални апарати, поглъщащи се капсули/ при деца на възраст от 0 до 9 години.

При юноши на възраст от 10 до 19 години лечение с одобрени лекарства може да се обмисли само когато дадена специално разработена здравна програма за промяна на начина на живот не е постигнала желаните резултати. Бариатричната хирургия може да се използва само при строги условия за юноши с тежко затлъстяване.

Макар това да не е основният фокус на насоките, препоръките подчертават и важността на справянето с проблемите на психичното здраве успоредно със затлъстяването. Тревожността, депресията, ниското самочувствие и емоционалната нестабилност могат да допринесат за създаването на нездравословни хранителни навици, липса на физическа активност и социална изолация. Децата и юношите, страдащи от затлъстяване, могат да бъдат и обект на тормоз.

На фона на предупрежденията от страна на СЗО именно децата в предучилищна възраст и тийнейджърите, търсейки своята идентичност и самооценка, проявяват огромно любопитство към диетичните тенденции, които виждат в интернет или за които чуват от приятели. Рисковете от модните диети обаче са значителни. Младите организми се нуждаят от балансирано хранене, за да растат, а тези режими често не съдържат необходимите хранителни вещества. Така те създават нереалистични очаквания у подрастващите за това как трябва да изглежда тялото им и предизвикват сериозни здравословни проблеми, коментират педиатричните диетолози.

Препоръките за хранене на здравните организации трябва обаче да са съобразени изключително и с проблема за психичното здраве на младите. Статистиката сочи, че тийнейджърите, които се подлагат на диети, са по-податливи към развитие на хранителни разстройства по-късно в живота си. Именно заради това е много важно младите хора да мислят критично и отговорно, когато става въпрос за модните тенденции в хранителните режими. Те трябва да са информирани, за да вземат правилни и осъзнати избори.

Последното мащабно проучване на американската организация с нестопанска цел „Clean Label Project“, например, направено за периода 2024 – 2025 година, анализира близо 160 продукта протеин на прах на 70 от най-продаваните марки, които формират 83% от пазара на САЩ. Резултатите са тревожни – 47% от тестваните продукти надвишават държавните или федерални стандарти за безопасност по отношение на олово, арсен, кадмий или живак. А протеиновите прахове на растителна основа съдържат три пъти повече олово в сравнение с алтернативите на суроватъчна основа. Проучването установи също, че праховете с шоколадов вкус съдържат четири пъти повече олово в сравнение с тези с ванилов вкус.

Важно е здравословното хранене да не е самоцел, а осъзната нужда. То не трябва да изглежда „естетично“, а да бъде балансирано. Учениците трябва да развиват умения да слушат тялото си за признаци на глад, да имат постоянни хранителни навици, както и критично мислене относно информацията и тенденциите в хранителната „мода“, които ги заливат в интерент пространството. Така те ще правят по-осъзнати избори и ще изграждат успешна житейска стратегия, категорични са психолозите.

Ето кои са шестте най-често срещани грешки в храненето, които младежите допускат:

Приоритизиране на естетиката пред хранителната стойност

Това поколение расте във време, когато така нареченото „чисто хранене“ вече почти се превръща в норма. Младежите смятат, че здравословната храна трябва да изглежда по определен начин – с ниско съдържание на въглехидрати, перфектно подредена в чинията, матча за закуска сутрин и така несъзнателно започват да робуват на тенденции вместо на нормални ежедневни навици.

Нов поглед: Наложително е обаче да се фокусираме върху това как храната ни кара да се чувстваме, а не върху това как изглежда в чинията ни или как снимката на тази чиния ще се приеме в социалните медии, споделят психолозите. И закачливо подхвърлят фразата на английски: „Feed yourself, not your feed – Хранете себе си, а не фийда/новинарския поток в интернет пространството.“ Храненето означава енергия, удовлетворение, по-стабилно настроение и сила, обясняват още специалистите. Най-питателните ястия често са прости и не винаги са визуално привлекателни.

Да позволим на модните тенденции да определят начина ни на хранене

Неотдавнашно проучване установи, че почти три четвърти от представителите на поколението Z черпят вдъхновение за храненето си от социалните медии. Нашумелите тенденции като, „момичешка вечеря“, съвети за здравето на червата, #BeanTok /популярна здравна и кулинарна тенденция, която превърна обикновения боб в интернет сензация/, напитките за ускоряване на метаболизма и „всичко с извара и котидж“, могат да превърнат храненето в нещо като подвижна мишена, в постоянно променяща се цел, която реално е изключително трудна за постигане.

Нов поглед: Специалистите препоръчват да се разчита на тестваното във времето, а не на модните тенденции. Протеините, фибрите, растителните храни, хидратацията и постоянството оказват по-благоприятно влияние върху тялото ни в сравнение с някоя нова хранителна съставка  или трик за добро здраве.

Убеждението, че здравето трябва да бъде екстремно, за да бъде ефективно

Съвременната култура на хранене и благосъстояние се характеризира с мания по „рестартирането“, детоксикацията, прочистването и екстремните „предизвикателства“. Процесите изглеждат продуктивни и мотивиращи, но често водят до изчерпване и мислене на принципа „всичко или нищо“.

Нов поглед: Благосъстоянието не е спринт или радикално „рестартиране“ — а по-скоро последователен ангажимент. Според психолозите ежедневните ритми оказват по-голямо влияние върху физиологията ни в сравнение с интензивните краткосрочни усилия. Малките и постоянни навици допринасят повече за здравето ни вместо някое 30-дневно предизвикателство.

Нормализиране на пропускането на хранения в името на благосъстоянието

Между периодичното гладуване и заместването на закуската с кафе много младежи пропускат хранения и наричат това „дисциплина“ или „удобство“. За съжаление, последствията от пропускането на хранения карат мозъка „да гладува“ и това води до по-трудна концентрация, спад в настроението и намаляване на когнитивните умения като правенето на добри избори и взимането на ясни решения.

Нов поглед: За да се „подхранят“ умът и тялото, специалистите препоръчват да се даде приоритет на редовните и балансирани хранения. Те подпомагат хормоните, метаболизма, когнитивните функции и емоционалната стабилност.

Храната като социална валута

В съвременния свят младежите често са засипвани с всякакво съдържание, свързано с храната. Споделянето на продукти за здравословен начин на живот и непрекъснатото публикуване на естетически издържани ястия вече са част не само от културата им на хранене, но и от социалните им взаимоотношения. А това понякога създава впечатлението, че храненето е представление вместо начин на живот.

Нов поглед: Психолозите смятат обаче, че тийнейджърите не трябва да вършат нещо специално, свързано с храната. Здравословното хранене не трябва да бъде съвършено, екстремно или подбрано специално за социалните медии. Не е нужно да се следват програми за „презареждане“ или модни тенденции. Най-ефективният подход към храненето е този, който е приятен, последователен и устойчив и е въпрос на навици и регулярност, а не на непрекъснато променящи се модни тенденции.

Други новини