Напоследък все повече започва да се говори и пише за уникалните възможности на кафявата мастна тъкан заради свойството й да преобразува енергията, получена от храната, в топлина и използването й като метод за борба с метаболитните заболявания и затлъстяването.

Чрез активирането на кафявата мастна тъкан се засилва термогенезата в човешкия организъм. Термогенезата е процес, при който се произвежда топлинна енергия в тялото, като се ускорява метаболизмът, а когато имаме ускорен метаболизъм, имаме и увеличено изгаряне на калориите. Когато изгаряте повече калории, отколкото приемате, започвате да влияете върху регулирането на килограмите /обърнете внимание, че говорим за регулация или вид фина настройка, която да спомогне отслабването, а не за автоматично топене на мазнини и бързо, и рязко спадане на теглото/.

Ускоряването на метаболизма и изгарянето на енергия чрез активирането на кафявата мазнина води до генерирането на топлина в организма и допринася за поддържане на телесната температура, особено в студена среда. Когато сме изложени на продължителен студ, ние започваме да треперим. Треперенето е начинът, по който тялото ни произвежда топлина, когато ни е студено. Това става чрез мускулни контракции и е ефективен начин да увеличим основната температура на тялото. Тоест кафявата мастна тъкан буквално „изгаря“ енергия и калории, когато ни е студено, за да се стоплим.

С намаляване на телесното тегло се подобряват нивата на кръвната захар и стойностите на холестерола при хората със затлъстяване. Счита се, че активирането на кафявата мастна тъкан подобрява и инсулиновата чувствителност. Може ли тези нейни свойства да бъдат използвани адекватно в борбата с наднорменото тегло и заболявания, като диабет тип 2? Какви могат да бъдат ефективните начини за активирането й? Ледените бани, които са вече толкова популярни, продължителното излагане на ниски температури, студът и дискомфортът, който носи той, могат ли да се окажат ключ към отслабването и подобряването на човешкото здраве. През последните години тези въпроси стават по-актуални и все повече занимават учените, специалистите, холистичните терапевти, журналистите.

По темата работят и две от водещите световни медии „The Independent” и BBC в две различни публикации от месец ноември и декември тази година. Преди да скочите в ледено езеро, си струва да проучите дали шумотевицата около кафявата мазнина е оправдана, пише Ребека Уитакър от Independent , а Жасмин Фокс-Скили от ВВС пита с любопитство – може ли студът да се окаже ключов фактор за по-добро здраве в борбата с наднорменото тегло, когато нощите стават по-дълги, листата падат от дърветата и външният свят се покрива със скреж.

Както вече стана ясно, кафявата мазнина изгаря калории, превръщайки ги в топлина, когато ни е студено, за разлика от така наречената бяла мазнина, която упорито се задържа по бедрата, талията и ханша. Теоретично, за да активираме кафявата мазнина всичко, което трябва да направим, е да се изкъпем със студена вода, да ядем много пикантни храни или да приемаме кофеин. Когато се раждаме, всеки от нас има богати запаси от кафява мастна тъкан, която действа като вътрешен нагревател. Бебетата нямат достатъчно мускулна маса, за да треперят, затова разчитат на кафявата мастна тъкан, за да преобразуват захарите и мазнините в топлина.

Кафявите мастни клетки имат непропорционално голям брой митохондрии – фабриките за производство на енергия в клетките. Но за разлика от нормалните митохондрии, които произвеждат аденозин трифосфат – вид универсална енергийна валута, която тялото може да използва – митохондриите в кафявите мастни клетки съдържат протеин, който им позволява да превръщат калориите от храната директно в топлина. „Когато се стимулира, кафявата мастна тъкан има способността да произвежда 300 пъти повече топлина на единица маса от всяка друга тъкан или орган в тялото“, казва Майкъл Симъндс, професор по физиология на развитието в Университета на Нотингам във Великобритания пред BBC. Десетилетия на изследвания показват, че поне при мишките кафявата мастна тъкан абсорбира захарите и мазнините от кръвния поток и изглежда ги предпазва от затлъстяване и метаболитни заболявания, свързани с теглото, като диабет и сърдечни заболявания.

Кафявата мастна тъкан изчезва обаче почти напълно с настъпването на пубертета, като на нейно място се появява бялата мастна тъкан, която всички познаваме. Ето защо повечето учени смятаха, че кафявата мастна тъкан не може да играе значителна роля за здравето след бебешка възраст. Но през 2009 година изследователи от Финландия и Швеция доказаха, че възрастните хора имат кафява мастна тъкан, която се актвира при продължителен престой на температури под 16 °C, когато в един момент тялото започва да абсорбира глюкоза и мазнини от кръвния поток. Беше установена и ясна корелация между телесното тегло на човек и неговите запаси от кафява мастна тъкан – слабите хора имат повече, а пълните  – по-малко. Хората с повече кафява мастна тъкан имат и по-висок метаболизъм в студено време.

През 2021 г. проучване, проведено в университета Рокфелер в Ню Йорк, изследвало над 52 000 души, сочи, че честотата на заболявания, като диабет тип 2, сърдечни заболявания, инсулт и високо кръвно налягане, е много по-ниска сред хората, които имат по-големи резерви от кафява мастна тъкан. Те притежават и всички признаци на здрав метаболизъм – по-ниски нива на глюкоза в кръвния поток, подобрена инсулинова чувствителност, както и повече от така наречения „добър“ холестерол.

Отговорна ли е обаче в действителност кафявата мастна тъкан за тези ползи за здравето, след като повечето възрастни хора имат изключително малко количество от нея. Забележете – само 0,02 до 300 г, което е по-малко от 0,5 % от общата маса на човешкото тяло. Докато бялата мазнина притежава почти неограничена способност да се увеличава – има хора с над 100 кг бяла мазнина. Eто защо по отношение на енергийния разход на цялото тяло, кафявата мастна тъкан вероятно не играе толкова голяма роля при хората в сравнение с мишките. Активирането й няма да бъде добро средство за лечение на затлъстяването или за значителна загуба на тегло, но може да помага за нивата на глюкозата и подобряването на метаболитното здраве. Според учените функцията й може да бъде терапевтична, тоест да участва по-скоро в лечението на усложненията от затлъстяването и стареенето, а не в редуцирането на излишните килограми.

Снимка: Скулптура на Monica Wyatt

Вероятно вече от доста време любопитсвате за това как всъщност се активира кафявата мастна тъкан, за да започне и терапевтичното й действие. Мартин Уайт, доцент по метаболитна медицина в университета Съри в Гилдфорд, Англия, твърди в интервю за „The Independent“, че активирането й не оказва драстичен ефект върху енергийния баланс на тялото. Според него обаче може да се извърши така нареченото „покафявяване“ на бялата мастна тъкан. Белите мастни клетки да се превърнат в бежови и да се „държат“ като кафяви мастни клетки. Оцветяването им зависи от съдържанието на митохондриите и излагането им на постоянен студ. Ето защо студеният душ сутрин не е достатъчен, обяснява професор Уайт и добавя, че е необходимо организмът ни да се излага поне пет-шест часа на ден на около 16 градуса по Целзий, за да започне потъмняване на белите мастни клетки.

Студът активира реакцията „борба или бягство“ в хипоталамуса /малка зона в основата на мозъка/, който държи под контрол телесната температура. Когато той получи сигнал, че температурата навън е ниска, тялото започва да произвежда топлина чрез треперене и да се затопля, стимулира се симпатиковата нервна система. Това освобождава невротрансмитера и хормон норадреналин, който се свързва с рецепторите на белите мастни клетки и този процес води до потъмняването им. Но и в това изследване експертите смятат, че потъмняването на белите мастни клетки в действителност не води до загуба на тегло, а по-скоро допринася за регулирането на метаболизма. Или хората с повече кафява мастна тъкан най-вероятно понасят по-добре студеното време.

Сузана Сьоберг, учен в областта на метаболизма, която основава Института Сьоберг в Дания, за да  популяризира ползите за здравето от терапиите със студ, е прекарала години в изучаване на ефектите върху човешкото тяло от плуването в студена вода. В едно проучване нейният екип сравнява мъже, които редовно се гмуркат в ледените скандинавски езера през зимата, с мъже, които не практикуват този на пръв поглед налудничав навик, пише BBC.

И плувците, и другите участници получават чаша подсладена вода със захар, два часа по-късно са измерени нивата на глюкоза и инсулин и на двете групи мъже. Плувците в студена вода са успели да изчистят глюкозата от кръвта си много по-бързо и са отчели по-добра инсулинова чувствителност в сравнение с мъжете, които не са плували в студена вода. Въпреки това, може да се предположи, че хората, които редовно се потапят в ледена вода, са по-склонни да плуват или да спортуват като цяло, което би могло да обясни и по-доброто им здраве.

Друго проучване, в което се наблюдават показателите на осем пациенти с диабет тип 2, показва, че пребиваването им в стая с температура 14-15 °C е достатъчен фактор, за да се подобри инсулиновата им чувствителност. Учени в  Холандия установили пък, че хората, които се къпят със студена вода всеки ден, са доста по-калени и устойчиви на вирусни инфекции и отсъстват по-малко дни от работа. Само 30 секунди под студената вода са достатъчни, за да се постигнат ползи за здравето на организма. Но пък и хората, които се подлагат на този вид каляване, вероятно са по-здрави по природа, сочи същото холандско изследване.

В заключение – активирането на кафявата мастна тъкан може да допринесе за подобряване на здравето и отслабване, но само в комбинация с други промени в начина на живот – балансирано хранене, здрав сън, редовни упражнения. Проверявайте регулярно холестерола, кръвното налягане и кръвната захар, поддържайте здравословно тегло. Задължително се консултирайте с лекар, ако решите да опитате плуване в студена вода или ледени бани. Тези методи крият опасности за здравето, като предразположение към простудни заболявания. Информирайте се, бъдете любознателни, проучвайте, за да правите и правилните избори.

Бъдете здрави!