Въпреки че сме затрупани с информация за това какво трябва да ядем, колко трябва да спортуваме и колко важно е да сме психично здрави, се оказва, че има голяма пропаст между това, което знаем и това, което правим. Постигането и поддържането на добро здраве – физическо и психическо, не е плашещ и сложен процес, а съвкупност от добри навици, които можем да изградим постепенно. Необходимо е да променим гледната точка за здравната си култура, така че да се опитаме да открием нови решения на проблемите си. Да преразгледаме убеждението, че колкото по-възрастни или по-болни сме, толкова по-малка полза ще получим от добрите навици.
Нашите избори влияят не само върху физическото, но и върху психическото здраве, върху способността ни да се справяме със стреса, да преодоляваме предизвикателства, да изграждаме взаимоотношения и нови умения, да се възстановяваме от житейските неуспехи и трудности, да се чувстваме удовлетворени, да намираме баланс между работа и забавление, почивка и активност.
Наличието на солидно психично здраве не означава, че не изпитвате емоционални проблеми. Всички преминаваме през разочарования, загуби и промени, които причиняват тъга, безпокойство и стрес. Но точно както физически здравите хора са по-способни да се възстановят от болест или нараняване, хората със силно психично здраве са по-способни да се възстановят от несгоди, травми и стрес. Тази способност се нарича устойчивост.

Да сте психически устойчиви означава да сте фокусирани, гъвкави и продуктивни, както в лоши, така и в добри времена. Да сте психически устойчиви не означава, че не се притеснявате или че нямате проблеми и страхове, но умеете да се концентрирате и да приоритизирате намирането на решение и бързо да овладявате стреса. Може да бъдете активни и мислещи, вместо пасивни и чакащи. Да изграждате навици и да се учите на постоянство.
Може да започнете още днес!
Превърнете социалните връзки в приоритет. Нашите социални мозъци жадуват за общуване – дори, когато сме прекалено срамежливи и недоверчиви към другите. Телефонните обаждания и социалните мрежи имат своето място в общуването, но нищо не може да се сравни с повишаването на настроението, когато сме прекарали пълноценно време, лице в лице, с други хора.
Важно е да общувате с някой, който е “добър слушател”, който ще се вслуша в чувствата зад думите ви и няма да ви прекъсва, съди или критикува. Но не всеки ден имаме тази възможност, затова много полезен ход за добрия психичен тонус е общуването и с не толкова близки хора. Такива, които срещате през деня, като съседи, хора на опашката и в автобуса или човекът, който сервира сутрешното ви кафе. Не е нужно да провеждате дълги разговори с тях, достатъчно е само да осъществите зрителен контакт, да размените усмивка, приятелски поздрав или кратка приказка.
Бъдете инициативни. Обадете се на приятел или любим човек сега и уговорете среща, не чакайте той да ви потърси. Не се оправдавайте със своята или неговата ангажираност. Не е задължително да се видите в свободното си време, може да му предложите да му помогнете в някаква дейност или пък да поспортувате заедно. Потърсете стар приятел, който не сте виждали отдавна, поканете колега на обяд или помолете съсед да се присъедини към вас на кафе. Не правете големи планове за срещи, а бъдете активни в не толкова ангажиращите виждания. Не се страхувайте да се усмихнете и да поздравите непознати, с които се срещате често.

Да бъдеш активен е толкова полезно за мозъка, колкото и за тялото.
Умът и тялото са неразривно свързани. Когато подобрявате физическото си здраве, автоматично ще изпитвате и по-голямо психическо и емоционално благополучие. Физическата активност освобождава ендорфини и мощни химикали, които повдигат настроението ви и осигуряват допълнителна енергия. Редовните упражнения или дейности оказват благотворно влияние върху проблемите с психичното и емоционалното здраве. Те облекчават стреса, подобряват паметта и помагат да спите по-добре.
Учени споделят някои забележителни констатации, изследвайки така наречения индекс на жизнеността. Хората, които са променили поведението си, за да поддържат навика си за упражнения с умерена интензивност, са намалили риска от смъртност с 27%. С напредването на възрастта тези ползи се увеличават допълнително. При възрастните хора от 45 до 64 години, които са изградили навик да извършват умерени упражнения в продължение на три години, рискът от смъртност намалява с 38%. За хората над 65 години намалението на риска е почти 52%. Всъщност хората, които са по-възрастни и по-болни, могат да спечелят най-много от придобиването на нови физически навици в начина си на живот.
А най-окуражаващото за нашето здраве е, че добрите навици са и вид превенция. Хората, които правят по 7500 стъпки пет пъти седмично в продължение на две години, могат да намалят риска от появата на диабет тип 2 с 41% , а рискът от развитието на рак в четвърти стадий с 36%. Необходими са от 7 до 15 седмици, за да се формира силен навик, сочи проучване.

Изследването показва още, че допълнителен фактор за формирането на добри навици, е постепената и последователна промяна на поведението. При увеличаване на дневния брой стъпки с повече от 800 стъпки наведнъж, значително се увеличава и вероятността участникът да не успее да създаде положителен навик за ходене. Или тези, които започват бавно и увеличават интензивността на активна дейност постепено, вероятно ще създадат и поддържат навика си 1,5 пъти по-дълго от тези, които започват бързо и директно с ходения с висока интензивност. Данните сочат също, че добрите навици са трайни и са склонни да траят по-дълго от лошите. Освен това навиците – добри или лоши – са забележително устойчиви. След прекъсването на пандемията от COVID-19, 50% от хората са се върнали към старото си поведение, което са имали преди започването на пандемията.
Много е важно да бъдете осъзнати, когато правите крачките си или извършвате друг вид активна дейност. Да бъдете осъзнати, когато създавате новите навици. Вместо да се фокусирате върху мислите си, съсредоточете се върху това как тялото ви се чувства, докато се движите – как краката докосват земята, какъв е ритъмът на дишането, усещате ли вятъра върху кожата си, изморявате ли се бързо, усещате ли болка върху някоя част от тялото си. Наблюдавайте се и търсете начин да промените движението следващия път, така че да ви е по-удобно или по-приятно.
Изграждането на навик ви прави психически по-устойчиви, центрира ви, заземява ви. Това е процес, който може да ви накара да смените гледната си точка. И не е нужно промяната да е за цял живот, а за определен отрязък от време. Опитайте се да не си поставяте цели и време за дадена дейност, която сте решили да превърнете в навик. Правете я днес, не си давайте дългосрочни обещания, не очаквайте повратни промени и не записвайте нищо. И на следващия ден пак така, но винаги започвайте, винаги слагайте началото и оставете процесът да се случи.

Не се съдете, не се обвинявайте, грижете се за себе си, уважавайте се. Всъщност колкото повече се грижите за себе си и по-малко се критикувате, толкова по-малко ще съдите и другите и ще се грижите за тях. Предизвикайте се, експериментирайте. Например, направете нещо, което вие лично смятате за загуба на време, направете го няколко пъти. Идеята не е да превърнете това нещо в навик, а да се опитате да разберете защо някой друг го прави. Защото когато разбирате, тогава приемате и уважавате. Когато уважавате, разширявате кръгозора си. А широкоскроеният човек е свободен и здрав!